Тази вечер на по-готиното ми "аз" му се иска да не е точно с мен...или с въображаемото мен в неговия свят.
Точно в този момент, по-готиното ми "аз" щеше да връща хавайски изпечения си нос и мократа си коса от нощно каране на сърф. Щеше да върви по пясъка, водейки доста приятен разговор с младеж с мокра гривна с Боб Марли....и с герданче от мъниста...примерно.. :) И щеше малко да се мръщи на пясъка в Converse-ите. :) Единствената математика в главата й щеше да се свежда до мисълта колко са мънистата на врата му или най-много 1:2 ром с кола или 2:1 :)
Освен това, щеше да носи огромен суитчър на раета, който нямаше да е неин. Щеше да харесва и топлото време. И на всичкото отгоре, за да е пълна идилията, щеше да има и саундтрак.
Вместо това, обаче, не-чак-толкова-готиното ми истинско "аз" допреди малко учеше за утрешния си изпит и освен, че не е научило, въобще не знае нито какво прави, нито пък какво ще прави утре.
А пък, ако искате, може да ми пратите малко позитивни вибрации..не, че ми липсват, ама пък никога не са излишни :)
~Боряна :)
Въпрос на памет е, иначе в България всички градове са достатъчно големи и едновременно малки, че да си виждал една порядъчно представителна част от хората, които живеят там.
Особено ако правиш едни и същи неща по едно и също време (някои хора го наричат режим)-като например пътуването в автобус на път за работа-и ако точно този отрязък от режима ти съвпада с част от режимите на други хора, непременно се засичате някъде по трасето.
Преди ми се случваше, когато пътувах със 72 към училище - ако хванех рейса в един определен час, на четвъртата спирка след моята се качваше един човек и сядаше винаги на едно и също място. Сигурно поне половината от хората по това време съм ги срещала всеки ден, обаче той ми е останал в съзнанието. На пръв поглед единственото, което го отличаваше от другите, бяха червените му фирмени дрехи. На втори...де да знам..пак същото.
Или пък когато се прибирам, сутрин на подлеза на Спортната има един дядо с акордеон, на когото винаги оставям пари, и ако се случи да подраня или него да го няма, винаги се чудя къде е. Пък той много приятно ми пожелава всичко хубаво. Пък на мен малко ми трябва .. разни усмихнати хора..лесна съм, а?:)
Може би пък всичко това е част от някакъв вид рутина, в която колкото и да е странно съм изпаднала по един или друг начин...
А пък понякога може би нарочно търся тези съвпадения...с две обеци на едното ухо и една на другото...и с гривна с Боб Марли...точно в 8:26 сутинта...и без музика, когато и аз съм без музика...и понякога това ми прави деня. :)
Oще един рожденик в групата и спираме с рождените дни за тази година :)
Да ни е жив и ЗДРАВ Яшко - мечето, внасящо тестостерон в мечешкия ни тим :)
Да печели състезания и да се надъхва повече, когато това не се случва.
Да порастне голям, голям и никога да не спира да се усмихва.
Да си сбъдва мечтите и да продължава да е страстен и регер, и страстен регер.
Да продължава да ни радва, пък ние обещаваме да сме там за него винаги винаги, защото е нашият джуниър и е малкото мече, което никога не сме имали! (хаха)
Мила и Боряна
Казвам се Боряна и от това има няколко по-кратки производни ... галени имена..по-скоро не, но ако ти харесва повече така... :)
Най-често май се обръщат към мен с Бо. Проблемите ми в общуването се дължат главно на това, че искам за минимално време да предам максимално информация и да не занимавам заблудения човек, случайно навил се да ми слуша глупостите с много подробности, в резултат на което изпускам известно количество информация.После се връщам да доуточнявам и така става пълна каша. С много междуметия, паразитни думичи и други неприятни неща от рода. Това е причината да не мога никак, ама никак да разказвам филми. Да обяснявам уроци и, въпреки огромното ми желание да помогна, рядко да се справям успешно.
Един път като се запознавах имах подобен диалог:
- Приятно ми е, Пешо. (примерно, защото не помня името)
- И на мен - Бо.
- Моля?
Или пък още по-отдавна, една приятелка като обяснявала на баба си как щяла да ходи с Бо еди къде си, реакцията била: Какво е Бо?!
Вече никога не се представям с "Бо". :)
Още по-забавно е, че в квартала още съм си Бо2 (защото има още една Боряна, която е по-голяма от мен-оттам идва 2-ката)
В този ред на мисли Urban Dictionary is King! - Според него името ми: BO (БО) е: (More)
Тей тей :P
черпя ви със супер усмихвателната песен :) (More)
Отново и отново едно и също.
Same shit different day, different shit every day.
Имам около ...3 неща да направя до вторник, още малко писане за сряда и това е всичко, и не мога, и не мога да ги направя...дори половината.
Само като погледна..то даже не ги поглеждам, само като се сетя и ми се доспива, ръката ми става автоматично неспособна да цъкне Х-чето на уинамп, случайно ми се нареждат Arctic Monkeys на shuffle (а обикновено като ми попадне така една тяхна песен си пускам отначало и изслушвам всичко тяхно), почват да ми пишат поне 2ма души, с които не съм говорила от супернайсе кила време и дават Friends цял ден.
Споменавала съм колко супермотивирана съм и как имам склнонност когато имам най-много неща за правене да почна да си мисля за други, нерелевантни неща.
Обикновено, когато нещо не ми се получава както искам...продължавам нататък...има общо със съветите от тестовете по английски: "If you get stuck, move onto the next question." Ама пък съм толкова stuck в нищото, че по някое време ми свършва списъкът с next questions и пак оставам в така удобното нищо. Next...next....next...next...
next song, next problem, next line...next in line to get fucked up?
Kакто и да е...има точно 2 неща, които могат да се случат сега:
1. да отида и да направя усилие да се свърша поне 2 от нещата
2. да заспя и да оставя всичко за последния момент....
Аз мисля да се изненадам.
P.S.: и вече се усещам как е време да си направя категория: Have nothing to say?Blog about it. ... :кимам:
Сряда е денят, в който не трябва да закъснявам. Откакто това е правило, никога не се е случвало да съм навреме.
До преди 15 минути се движех по план....ама до преди 15 минути. В момента още съм по пижама и почти с четката за зъби в уста :)
Бих искала да ви поздравя с песен, обаче не слушам нищо в момента, за да няма събудени.
Навън времето е приятно хладно и се усеща така.
Напълно водена от "Have nothing to say?Blog about it.", се надявам денят ви да е хубав и усмихнат и можете да ме поздравите с много хубава музика, която да ме зарадва като се прибера довечера.
И ми стискайте палци по някакъв непонятен още за мен и останалата част от човечеството начин да премина през времево-пространствения континиум и да не закъснея. :)
НЕЗАБАВНО ДА СЕ ЧЕСТИТИ НА МЕЧЕ МИЛА :):)
Мила Мила вече не е тийнейджър и тя, и я приветствам(е) с овации към групата на една идея по-големите (поне на години)!!
Да й е честит юбилеят (хаха), да прибавя още много и все по-хубави години към онзи куп с миналите.
Да й е все по-лесно да знае какво иска и да прави така, че да го получава с още по-голяма лекота.
Да успее във възможно най-кратък срок да си осъществи всичките неща, които иска в момента, и които ние по една или друга причина не можем да й дадем.
Днес е само твой празник! Събрали сме тук само заради теб! Днес ще пием само за теб!
И ако нещо се случи, виновна ще си само ти!
Яшко и Боряна
*2009*
След инвазията последните дни, мисля, че е удобен момент да споделя намерението си да спра да блогвам ;) За момента ми изглежда постижимо :) Боряна и Яшо ще пишат, а Нико ще продължи да им помага и да ги радва с нови мега-гига-супер яки опции. Май няма какво да им завещая, освен няколко чернови и стотина поста.
| « | July 2009 | » | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Mo | Tu | We | Th | Fr | Sa | Su |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
| 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | ||
