Това, което веднъж е повлияло на живота ни, винаги ще му оказва влияние.
~ Ф. Бегбеде.
Няма кадри- само филми.
Eми: Също така продал за 12лв. nokia 65намсиквоси на майката на свой приятел
Eми: откраднат от Double Visivon
Eми: на което момичето казва "да, те във вижъна много крадат, а гаджето ми от там всяка седмица ми носи очила, блузи и някви работи"
Аплодисменти за момичето, което има 4 изпита тази сесия и 3 (ТРИ) поправки. Спешъл greetings fly out to Тошко Електротехниката, който каза, че без свещения му подпис не мога да отида на изпит, а това, по една или друга причина, не беше точно така, и все пак не отидох. fail.
Ръцете горе и за момичето, което направи нещо добро и това й попречи да отиде на следващия си изпит. fail.
Да ви чуя да ръкопляскате с крака за момичето, което дори не отиде да си види оценката на единствения изпит, за който учи (и на който отиде). fail.
И специално искам да вдигнете шум за момичето, което, въпреки че си премести поправката на горния изпит, пак няма да отиде, защото не е достатъчно готова. EPIC FAIL.
Надявам се не очаквахте невероятен пост, с тематика различна от сесия. Може би другото, което е обсебило всички е...море?
За което на теория и практика не съм особено развълнувана, въпреки че знам, че ще е хубаво (като изключим частта в пърженето в собствен сос сред пясък). Облечената част ще е окей.
Не мога да си обясня как е възможно по-голямата част от хората да предпочитат футбола пред влейбола.
Друго, друго...силно се опитвам да остана позитивно настроена ВЪПРЕКИ всичко, свързано с нечие желание да умре, което слушам поне по веднъж на ден (и въобще не става дума за тийн кризи), въпреки топлото, въпреки морето и въпреки себе си най-вече.
Утре се надявам да нямам роботска лапичка вече и да не се налага крийпи ортопед, пушещ цигарки на фона на чалгичка да ми бие инжекция в седалищната област.
Като изключа себе си и собствената си несигурност, която ми разваля морските емоции, има ЕДНО единствено нещо, което може да скофти нещата. Само, ще кажа, че шансът това да е случи на този етап е точно 0.1%.
И само времето ще покаже какъв ми е късметът. НО ПОНЕЖЕ СЪМ ПОЗИТИВНА като СПИН тест на мургава евтина проститутка, съм убедена, че късметът, картите таро и кафето, което няма да изпия утре ще са на моя страна.
Ами, това е, хубаво лято на всички, стискайте ми палци и, ако ме видите с черни nike и НОРМАЛНИ ДРЕХИ (което по всички параграфи изключва бански) към края на юли около Несебър, може да ми кажете наздраве. Ако ме видите с нещо различно от нормлани дрехи (което включва бански), не ми говорете, не ме гледайте повече, изтеглете се на безопасно разстояние, откъдето няма да ви запречвам хоризонта и се надявайте да ме заличите от паметта си. Ако до 10 минути не успеете, опитайте с мохито, куба либре, джамейкън брийз (в краен случай), ако сте с по-силна памет направо чист ром е окей. При мен действа.
[бла бла бла] Вземи поне си занеси апарата на поправка! Направи нещо в тоя живот!
Малко информация около това: счупен ми е фотоапаратът и се чувствам малко като без дясна ръка. Не че правя толкова хубави снимки-просто обичам да си снимам. Иначе, очевидно впечатлението, което създавам е, че не правя особено смислени неща в живота си. Или, че всичко, което правя не е изпълнено със смисъл, или поне не толкова, колкото е занасянето на апарата да го оправят. Шанс :)
Заглавието е от песен на Palma Minuta (китаристът на Анимационерите и барабанистът на Остава) - имат две песни и са приятни :)
аз и аз борят се писмено
аз и аз двама сме мислено
аз и аз двама за миг сме поне
...Та и ние така :)
Дай ми една-две причини да харесвам слънцето и ще се съглася, че аз съм кривата.
Главните причини хората да обичат лятото и слънцето в частност, доколкото съм чувала са, че през лятото е топло и не е нужно да ходиш с гардероба отгоре си, слънцето им дава настроение, всичко е цъфнало и цветно, отиват на море, пекат се, хващат тен, а-у...може да ми изброиш още сигурно, ама за това се сещам сега.. (More)
НЕ е готино, когато, в стремежа си да не нараниш някого, направиш така, че като премълчиш разни неща, той да се почувства като глупак.
При положение, че в повечето време не е толкова глупав, колкото понякога може би изглежда (с цялата евентуална нескромност на това твърдение).
НЕ.Е.ГОТИНО.
Просто be frank and keep it simple, silly. Ай кен хендъл ит.
Никога няма да познаеш къде чух това и от кого, но, ако познаеш, бих могла да ти измисля награда :):)
"Светът е пълен с красиви непознати, но как ще ги откриеш, като толкова спиш?"
Освен това, да те питам, ти твоя красив непознат откри ли го вече? :)
За последните почти че-ти-ри (чееееееетири) месеца, които, междудругото, ми се сториха ужасно дълги, съм говорила за чувствата си повече, отколкото в целия си съзнателен живот.
Попринцип не съм такава. Не обичам да говоря за чувствата си. И така си ми харесваше.
Нещата са стигнали до там, че като чуя "как се чувстваш" не отговарям, докато не последва "от създалата се ситуация" .. някак си това се е превърнало в нормалното продължение на въпроса.
Когато "как се чувстваш?" достигне слуховите ми органи, а после се качи до мозъка и той разпознае любимата ми фраза, червена лампичка светва и нещо в мен се обръща (най-вероятно червата, но не мога да кажа със сигурност). Ако някой още един път ми зададе този иначе така приятен въпос, ще псувам, сериозно. Не ме интересува дали е присъщо за една млада дама.
Не искам да говоря за това как се чувствам. Изморена съм. Изморена съм да мисля как се чувствам и не искам да го правя вече. Никак не се чувстам. Това е добре. Така ми е добре.
Това, което не ми харесва в създалата се ситуация е, че, ако отговоря "никак" това автоматично значи, че нещо не ми е наред. И пак ще трябва да обясня. Което, както вече разбра, не искам да правя. Така че, "екстра" ми се струва доста по-приемливо като отговор. Пък и не е лъжа. Екстра съм от това, че не се чувствам никак.
Просто не ме питай как се чувствам и всичко ще е по-простичко и ще можем да продължим разговора в по-интересна посока. И всичко ще е наред.
Не мога. Писах си на рандъм уърд файлчета. С два бутона си отиват, както и ужасното натрапчиво чувство, което ми напомня колко съм глупава и наивна всъщност. Тетрадките не са оферта. Докато унищожиш всичко, което си написал, губиш повече време. Ерго, повече време трае и усещането, че няма по-заблудено същество на света. Късаш, после късаш на две, после на четири, после на осем, после, ако можеш, късаш още един път. И разбъркваш всичко, за да не можеш никога да го сглобиш отново. За да не може никой да го сглоби отново.
Когато бях по-малка и пишех разни неща, които после не исках да имам черно на бяло, късах всичко на много мънички парченца. После си представях как хората, които ровят по кофите намират парченцата, и, понеже нямат работа, ги сглобяват и ми се смеят. Събират клошприятелите си в кръг, четат на глас и умират от смях. Доста егоцентрично от моя страна. Сега не съм по-малко глупава или по-малко наивна. Просто вече знам, че има начин само аз да се смея на това. Защото само аз си чета уърдовските файлове и няма хора, които да се ровят в кошчето ми и да ми се смеят.
A съм почти убедена, че няма човек, който да има наистина реална представа колко глупава и наивна мога да съм. Освен мен, но дори аз сама се изненадвам от себе си понякога.
Така че, дори да има хора, които да ми се смеят за това, всъщност никога няма да разберат, колко по-смешно мога да им направя. И това така ме успокоява.
| « | July 2010 | » | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Mo | Tu | We | Th | Fr | Sa | Su |
| 1 | 2 | 3 | 4 | |||
| 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
| 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 |
| 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 |
| 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
