A year later i am still not blogging. :")
Come meet me in the outter space, robot. :")
Искам да съм силна. Искам да мога да кажа само на себе си, "Не е голяма работа, ти си силна." .
И, въпреки че скоро някой ми каза, че е така, аз знам, че не е. Ако бях силна, нямаше да позволя на слабостите ми да засягат други хора.
Ако бях силна, нямаше да ми е неловко всеки път, когато говорим за него и за нещата, които се случват.
Ако бях силна, нямаше да позволявам на това да ми се отразява толкова много вече толкова дълго време.
А искам да съм силна.
Никога не се поощрявам, защото не мисля, че правя неща, заслужаващи дори собствената ми похвала.
Вкъщи има обикновени вафли. И банани. Дори не са истински шоколад. С какао и мляко и шоколадово десертче вътре.
Не трябва да ям сладко и се гърча цял ден. Ако вчера някой беше решил да изтегли захарта от организма ми, щеше да запълни нуждите на завода за шоколад в Своге за поне 10 дни. Ако успея да не проваля това, този път, може и да се похваля...мъничко. Ще се потупам по рамото и ще се почеша зад ухото.
пък... (More)
То е като...разликата между усещането, когато сложаш едната си ръка върху другата, и когато той сложи ръката си върху твоята. (More)
Искам да кажеш как моето мълчание е по-важно от цялото приказване.
Искам нещата, които си ми казал за себе си да ги знам само аз.
Искам и за другата ти тауировка да не знаят много хора, освен мен, и да не ги познавам.
Искам да помниш баса, на който се хванахме.
Понякога строим стени, не за да отблъскваме хората от себе си, а да видим на кого му пука достатъчно, за да ги събори.
Знам, че мълчанието ми си остава неловко и скучно и за двама ни и то съвсем не е важно.
Знам и, че нещата, за които сме си говорили не са специални, и ги казваш на много хора.
Знам също, че не помниш баса. Губил си доста като него.
Знам, че не ти пука за стените, които строя. Ни най- малко.
Знам, че ужасно ми се иска да има нещо, нещо много малко, което да те кара да се сещаш за мен.
Както и знам, че няма такова нещо. Знам, че няма и да има.
Знам, че трябва да спре да ми пука толкова. Знам, че е въпрос на решение. Знам, че просто трябва да реша това да спре. Но не мога да го направя. А всички знаем, че "не мога" значи "не искам". А тогава защо не искам ...
От друга страна, един човек в книгата, която чета каза:
You don't make your choices. Your choices are made by the shit that controls you and the shit you can't quit.
И той, и човекът, на когото го каза, са пристрастени към неща, но и извадено от контекста не е като да няма смисъл.
Всъщност можеш ли да се абстрахираш напълно от нещата, които ти влияят по някакъв начин... Положителни или не.
P.S.: A Million Little Pieces, James Frey
Дразня се вече. Не може да продължават така нещата.
Както казва един приятел, "Аз мъж ли съм или на жабата циците?".
Аз не съм мъж, в случай, че не е станало ясно още. Ама и на жабата тези неща не съм.
Мога да седя и да си се депресирам лекичко. Ама мога и да се стегна малко. Въпрос на избор.
Мисля си, че понякога е по-добре да оставиш миналото. Да забравиш всичко, което някога си чувствал. Да сложиш настрана емоциите, мислите. Всичко, което някога е било там....защото не можеш да страдаш, ако не ти пука. Да се чувстваш ОКЕЙ не означава, че си се издигнал над всичките си грешки и емоционални проблеми, просто значи, че отказваш да си парализиран от тях.
Колкото и недобре да звучи, имайки предвид това, че не съм малка вече, явно още опознавам себе си. Мога да съм инат, и съм за доста неща. Може да не мога да спра шоколада отново, но пък мисля да си вложа ината в това да не позволявам разни грешки и емоции да ме парализират.
В крайна сметка, можеш да се фокусираш над нещата, които те разбиват на парченца, или над тези, които те държат цял. Въпрос на избор.
Седя и си мисля (само този път)...
Не е честно да е трудно. Времето не
лекува, така че не разчитам просто да изтекат разни минути, часове и
дни и да си лягам ОКЕЙ. (More)
Краш. Пълен. Абсолютен фейл на цялата система.
Просто се прибираш в 3 и ми пишеш, за да ми кажеш нищо и да ми се поусмихваш малко.
И една иначе нищонезначещадума ме кара да си спомня за нещо друго, което си казал, а то за нещо друго.
Не е честно да имам толкова неуслужлива памет. (More)
Може би не можеш в началото, по някое време разбираш, че просто ТРЯБВА..все пак кой е шефът? Аз.(ти).
Няма какво да стане повече и нещата просто ще си продължат по нормалния ред и, колкото и да не ми се искаше точно това да става, може би ще имам още един човек, който просто си остава забавно име в скайп, чийто статус от време на време само отбелязвам, но никога не цъквам на бутончето за instant message . Наистина рядко съжалявам, когато това се случва. Не е и всекидневие, но все пак.
Най-лесно е да си търся оправдания. Или знаци и да се впускам в размишления над малките неща, които са толкова важни. Този път няма да са важни, пък. Хайде пък да видим пък.
Много искам да се науча да спирам навреме. Имайки предвид, разбира се, че, колкото по-бавно се върти едно нещо, толкова по-трудно е да го спреш. Както и, че токът винаги предпочита пътя на по-малкото съпротивление.
Поуката е, че когато и да се откажеш от загубата, е победа.
А пък, да ти призная, да губя не е от нещата, които обичам.
| « | September 2010 | » | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Mo | Tu | We | Th | Fr | Sa | Su |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
| 27 | 28 | 29 | 30 | |||
