« ..on the other hand... | Main | it's kinda like... »
Искам да кажеш как моето мълчание е по-важно от цялото приказване.
Искам нещата, които си ми казал за себе си да ги знам само аз.
Искам и за другата ти тауировка да не знаят много хора, освен мен, и да не ги познавам.
Искам да помниш баса, на който се хванахме.
Понякога строим стени, не за да отблъскваме хората от себе си, а да видим на кого му пука достатъчно, за да ги събори.
Знам, че мълчанието ми си остава неловко и скучно и за двама ни и то съвсем не е важно.
Знам и, че нещата, за които сме си говорили не са специални, и ги казваш на много хора.
Знам също, че не помниш баса. Губил си доста като него.
Знам, че не ти пука за стените, които строя. Ни най- малко.
Знам, че ужасно ми се иска да има нещо, нещо много малко, което да те кара да се сещаш за мен.
Както и знам, че няма такова нещо. Знам, че няма и да има.
Знам, че трябва да спре да ми пука толкова. Знам, че е въпрос на решение. Знам, че просто трябва да реша това да спре. Но не мога да го направя. А всички знаем, че "не мога" значи "не искам". А тогава защо не искам ...
Comments
| « | September 2010 | » | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Mo | Tu | We | Th | Fr | Sa | Su |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
| 27 | 28 | 29 | 30 | |||
