« simple facts.2. | Main | keep it simple, silly »
Не мога. Писах си на рандъм уърд файлчета. С два бутона си отиват, както и ужасното натрапчиво чувство, което ми напомня колко съм глупава и наивна всъщност. Тетрадките не са оферта. Докато унищожиш всичко, което си написал, губиш повече време. Ерго, повече време трае и усещането, че няма по-заблудено същество на света. Късаш, после късаш на две, после на четири, после на осем, после, ако можеш, късаш още един път. И разбъркваш всичко, за да не можеш никога да го сглобиш отново. За да не може никой да го сглоби отново.
Когато бях по-малка и пишех разни неща, които после не исках да имам черно на бяло, късах всичко на много мънички парченца. После си представях как хората, които ровят по кофите намират парченцата, и, понеже нямат работа, ги сглобяват и ми се смеят. Събират клошприятелите си в кръг, четат на глас и умират от смях. Доста егоцентрично от моя страна. Сега не съм по-малко глупава или по-малко наивна. Просто вече знам, че има начин само аз да се смея на това. Защото само аз си чета уърдовските файлове и няма хора, които да се ровят в кошчето ми и да ми се смеят.
A съм почти убедена, че няма човек, който да има наистина реална представа колко глупава и наивна мога да съм. Освен мен, но дори аз сама се изненадвам от себе си понякога.
Така че, дори да има хора, които да ми се смеят за това, всъщност никога няма да разберат, колко по-смешно мога да им направя. И това така ме успокоява.
Comments
| « | August 2010 | » | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Mo | Tu | We | Th | Fr | Sa | Su |
| 1 | ||||||
| 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
| 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
| 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
| 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
| 30 | 31 | |||||
